Гащатият петел разперил криле, издигнал се, кацнал на плета и закукуригал с цяло гърло. От близката горичка се показала Кума Лиса.

– Добър ден! – провикнала тя. – Чудно пееш... Но дали можеш да пееш, както пееше някога баща ти.
– Че как пееше баща ми? – попитал петелът.
– Той стъпваше на плета на единия си крак, затваряше едното си око и почваше много силно да кукурига. Невероятен певец беше.
– И аз мога тъй! – рекъл петелът и като се изправил на един крак, затворил едното си око и изкукуригал.
– Ами можеш ли – попитала го хитрата лисицата, – като стоиш на един крак, да затвориш и двете си очи и тъй да пееш?
– Мога – отговорил петелът и затворил очите си, но щом ги затворил, лисицата скочила и го сграбчила.
Отнесла го в горичката и се нагласила да го яде.
– Ех – въздъхнал петелът, – едно време майка ти не правеше тъй.
– Ами как правеше? – попитала лисицата.
– Тя, кога хванеше петел, преди да го разкъса, имаше обичай да си прочете молитвата. Набожна лисица беше тя.
– Аз съм също като майка си! – рекла лисицата и веднага наумила да си прочете една молитва. Дигнала набожно двата си крака нагоре, затворила си очите и зашепнала.
Петелът тъкмо туй чакал. Щом лисицата го пуснала, той  подхвръкнал бърже и кацнал на съседното дърво.
– Гръм да те убие, надхитри ме! – рекла лисицата, облизала се, преглътнала и заминала гладна в гората.

Българска народна приказка